Лекция на проф. Николай Аретов

Лекцията на проф. Аретов от Института за литература, българска академия на науките

предлага панорамен поглед върху възникването на българския литературен канон и някои от дискусиите, свързани с него. Началото на процеса може да се потърси в годините след учредяването на новата българска държава през 1878 г. Първите литературни истории и учебниците по литература постепенно изграждат някаква йерархия. От това време са споровете за Хр. Ботев и съзнателните усилия на няколко участници в революционното движение (на първо място З. Стоянов) да канонизират Л. Каравелов и Хр. Ботев. Сравнително бързо, още приживе, Ив. Вазов попада в центъра на канона като „народен поет“. Следващите поколения последователно ревизират, по-точно попълват списъка на каноничните автори; от 20-те години левите литератори се опитват да ревизират канона и да предложат своя алтернатива. Процесите след Падането на Берлинската стена (1989) реанимираха споровете около канона без да достигат до сериозно проблематизиране на идеята и доведоха до идеята за „алтертанивен канон“.