„Ако мога да перифразирам един много обичан от мен писател Труман Капоти, че разговорът не е монологичен когато се срещат съмишленици, то тази изложба е диалог. Двамата представяни автори пред публиката на галерията на БКИ Прага са основно с работи върху хартия. Голямо-форматните композиции на Бисера Вълева и средният формат творби на Васил Вълев се разделят от съзнателно търсеният много малък формат на маслените работи, които структурират пространството и разграничават отделните изобразителни фрази. Експонираните акварели на Васил Вълев са от периода на 70те и 80те години – един много активен период за автора свързан с интензивна изложбена и преподавателска дейност. Работите на Бисера Вълева представят основни визуални теми от различни нейни изложби от 2011г. и досега.

Изложбата е диалог-среща на две поколения, на учител и ученик, на двама самостоятелни автори, които вървят по един път, в една пластична посока с различните си лица. Диалогът, освен между авторите, е и с публиката, която чрез картините опосредствено материализира емоциите си, вътрешното си състояние и размишления породени от материализирания разговор на художниците със самите себе си. Дори техниката на творбите – темпера и акварел, смесването в различни съотношения на плътност и прозрачност, дава възможност за по-голям диапазон на живописни и емоционални слоеве в работите, на амалгамата от възможности и преживяно, от наслагването, от частичното отнемане на натрупаното…Защото, както казва друга фина и чувствителна поетеса, Марина Цветаева, отново перифразирам – в диалога с живописта (живота) важен е не нейният въпрос, а нашият отговор.“ Бисера Вълева