В края на месец ноември наши гости ще бъдат Марцел Черни и Якуб Микулецки, които ще представят новоизлезлите си книги. Двете монографии имат голям принос за съвременната българистика, но също така са предназначени и за по-широката общественост.

Черни, Марцел – Готовска-Хензе, Теодоричка – Соленкова, Любомила: Чрез общност към взаимно познание. Изследване на културните връзки между чехи и българи до възникването на Чехословакия.

Книгата представя ядрото на изследванията на три взаимосвързани чешко-български проекта, осъществени в периода 2011–2019 и насочени към избрани проблеми на взаимните чешко-български литературни, културни и исторически контакти. Авторите – чешкият литературен историк и българист Мaрцел Черни и историците Теодоричка Готовска-Хензе и Любомила Соленкова (съавтор на една от главите е и чешката българистка Дана Хронкова) – представят дейността на личности, свързани с периода на Възраждането (Й.В. Фрич, В.Д. Стоянов, П.Р. Славейков, Онуфрий Попович Хилендарец, Хр.Г. Данов, Б. Ираскова-Хитева, М. Дринов, А. Патера) и просветители, писатели, учени и преводачи от по-късни епохи (Б. Пенев, К. Христов, В. Сис, Сава Хилендарец, Фр. Тихи-Броман, В. Добруски). Описанието на техните дейности и съдби е хронологично и завършва през 1918 година – годината на възникването на Чехословашката република. Обърнато е особено внимание на неизвестни досега архивни материали от историята на българо-чешките връзки, те са анализирани и коментирани в 15-те глави на книгата (либрето на опера, кореспонденция, дневници, карикатури, свързани с освободителната борба от периода 1876–1878 и др.). Част от книгата е и преиздадената чешка карта Европейска Турция, Черна Гора, Гърция и Йонийските острови (Прага 1863), подготвена от Д. Стоянов по време на пребиваването му в Прага (1858–1868). Коментарът на Марцел Черни представя тази карта не само като част от българската възрожденска картография, но и като културен акт от историята на чешкото опознаване на България.

Микулецки, Якуб: Между дисидентството, ъндърграунда и сивата зона. Неофициалната българска литература 1944–1989

Книгата е написана в рамките на постдокторантски грант на Чешката академия на науките и представя пръв комплексен поглед върху неофициалната българска литература по време на социализма – литература за „в чекмеджето“, самиздат, някои конфискувани произведения, чието противототалитарно съдържание е предизвикало гнева на органите на властта и на репресивните органи. Анализът на произведенията е илюстриран и с цитати от дневници, от тогавашната преса и от документи на ДС. Уводът на книгата запознава читателя с историята на България след Втората световна война и установяването на „диктатурата на пролетариата“. Отделните глави представят и българските социално-политически събития, без които прочитът на тази литература би бил труден. За чешкия и словашкия читател ще е интересно по какъв начин събитията от август 1968 г. са отразени в българската литература, тъй като окупацията на Чехословакия предизвиква сътресение в тогавашната българска култура, редица автори започват да бъдат преследвани именно във връзка с тези събития. Специално внимание в книгата е отделено на поетите и поетесите от т.нар. „забутано поколение“ на 80-те години, чиито произведения заради специфичната им поетика са „избутани“ на периферията на литературния живот и съществуват най-вече чрез самиздат. Литературните текстове в книгата са и с превод на чешки, което прави книгата достъпна не само за българисти и слависти, но и за читатели от най-широк кръг.

Проектът се реализира в партньорство със Славянския институт към Чешката академия на науките.